* Малки палави звездички *
* нощем дойде ли, пристигат * 
* на небето, като птички *
* шеговито ми намигат . *
* Отдалече идват всички, *
* тичат бързо по света, *
* смели, мънички, добрички, *
* като детски сърчица. *
* Приказки ми те разказват - *
* най-различни - тъжни, смешни, *
* всички тайни ми показват, *
* пеят ми приспивни песни... *
* Малки палави звездички *
* всяка нощ блестят над мен, *
* галят моите очички, *
* докато настане ден... *

СТИХЧЕТА ЗА ЗВЕЗДИЧКИТЕ

 

Малки палави звездички

нощем дойде ли, пристигат      

на небето, като птички

шеговито ми намигат.

 

Отдалече идват всички,

тичат бързо по света,

смели, мънички, добрички,

като детски сърчица.

 

Приказки ми те разказват - 

най-различни - тъжни, смешни,

всички тайни ми показват,

пеят ми приспивни песни...

 

Малки палави звездички

всяка нощ блестят над мен,

галят моите очички,

докато настане ден... 

*   *   *   *   *   *   *

 

Звездичке, вън е
студено,
ела за
малко при мене.
Топла е моята стая,
и много приказки зная,
и песнички - да те люлея,
и смешки - да те разсмея.
Котето ни е добричко,
не се страхувай, звездичко.

*   *   *   *   *   *   *

Звездице-сестрице

 

Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име - не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича -
навярно децата обича.

Навярно тя иска полека
да слезе по звездна пътека,
при мене да дойде отгоре,
да чуе какво й говоря.
Но няма пътека в небето!

Звездице, почакай, додето
порасна и стана голям.
Ще литна нагоре и сам
на гости ще дойда с ракета.
По-бърза от сто самолета.

Звездице-сестрице, тогава
започне ли да свечерява,
ще гледаме с теб на Земята
как сладко заспиват децата.

*   *   *   *   *   *   *

 

Звезда


-Звездице ясна,защо угасна?
- Нощта отива,денят навива.
  Аз бързам нине
  в небото сине да си почина
  дор до мрачина...
  А мойта кака,
  Зорница красна,
  Ще да причака

  Зората ясна.

*   *   *   *   *   *   *

ЗВЕЗДИЧКА В НОЩТА

web

Звездичка изгрява в небето. Защо?
Ни шапка си има, ни топло палто,
а вън е студено и даже ръми.
Кому ли ще свети във тия тъми?

 

А, ето защо е... В големия град
се лутат и търсят посока назад
две птичета горски, примрели от страх.
За тях е изгряла звездичка, за тях.

© Петя Александрова

*   *   *   *   *   *   *